Манчестърски университет
| Манчестърски университет | |
|---|---|
|
The University of Manchester |
|
 Старият главен кампус на Манчестърския университет на „Оксфорд Роуд“ |
|
| Девиз |
на латински: Cognitio, sapientia, humanitas (на български: Познание, мъдрост, хуманност) |
| Основан |
1851 (едноименен предшественик: Манчестърски университет) 1824 (предшественик: Манчестърски институт за наука и технологии) |
| Вид | държавен |
| Финансиране | £ 169,2 млн. (към 31 юли 2013)[1] |
| Канцлер | Том Блоксъм |
| Преподаватели | 3849[2] |
| Студенти | 38 430[3] |
| Местоположение | Манчестър, Великобритания |
| Цветове | синьо, златно, пурпурно |
| Сайт | manchester.ac.uk |
.png){kind=logo} |
|
 |
|
| Манчестърски университет в Общомедия | |
Манчестърският университет (на английски: University of Manchester, UoM) е голям държавен изследователски университет, разположен в Манчестър, Англия, Великобритания.
Съвременната му структура възниква през 2004 г. след обединяването на Института за наука и технологии на Манчестърския университет (University of Manchester Institute of Science and Technology) и Манчестърския университет „Виктория“ (Victoria University of Manchester). Главният му кампус се намира в южната част на центъра на Манчестър, на „Оксфорд Роуд“.
През 2012 г. в университета се обучават около 39 000 студенти, което го прави най-големия университет без филиали във Великобритания.[4].
Рейтинги[редактиране | редактиране на кода]
През 2014 г. Манчестърският университет е на 30-о място в света според QS World University Rankings[5]. Според Shanghai Ranking Consultancy е на 38-о място в света и на 5-о във Великобритания[6]. Според „Таймс“ е на 52-ро място в света и на 12-о в Европа[7].
История[редактиране | редактиране на кода]
Манчестърският университет има за свои предшественици Института по механика, създаден през 1824 г. по инициатива на химика Джон Далтон, който заедно с манчестърски индустриалци иска да даде възможност на работниците да получат основни познания в природните науки.[8]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
„Уитуърт хол“
Библиотека „Райландс“
„Контакт тиътър“
Художествена галерия „Уитуърт“
Нобелови лауреати[редактиране | редактиране на кода]
Заедно със своите предшественици Манчестърският университет има общо 25 носители на Нобелова награда, негови възпитаници и преподаватели. По брой на нобеловите лауреати Манчестърският университет стои на четвърто място сред университетите на Великобритания: след Кеймбриджкия, Оксфордския и Университетския колеж на Лондон.
- Химия
- Ърнест Ръдърфорд (носител на Нобелова награда за 1908)
- Артър Хардън (носител на Нобелова награда за 1929)
- Норман Хоуорс (носител на Нобелова награда за 1937)
- Дьорд де Хевеши (носител на Нобелова награда за 1943)
- Робърт Робинсън (носител на Нобелова награда за 1947)
- Аликзандър Тод (носител на Нобелова награда за 1957)
- Мелвин Калвин (носител на Нобелова награда за 1961)
- Джон Полани (носител на Нобелова награда за 1986)
- Майкъл Смит (носител на Нобелова награда за 1993)
- Физика
- Джоузеф Джон Томсън (носител на Нобелова награда за 1906)
- Уилям Лорънс Браг (носител на Нобелова награда за 1915)
- Нилс Бор (носител на Нобелова награда за 1922)
- Чарлс Уилсън (носител на Нобелова награда за 1927)
- Джеймс Чадуик (носител на Нобелова награда за 1935)
- Патрик Блакет (носител на Нобелова награда за 1948)
- Джон Кокрофт (носител на Нобелова награда за 1951)
- Ханс Бете (носител на Нобелова награда за 1967)
- Невил Франсис Мот (носител на Нобелова награда за 1977)
- Андре Гейм и Константин Новосьолов (носител на Нобелова награда за 2010)
- Физиология и медицина
- Арчибалд Хил (носител на Нобелова награда за 1922)
- Джон Салстън (носител на Нобелова награда за 2002)
- Икономика
- Джон Хикс (носител на Нобелова награда за 1972)
- Артър Луис (носител на Нобелова награда за 1979)
- Джоузеф Стиглиц (носител на Нобелова награда за 2001)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Financial Statements for the year ended 31 July 2013. // The University of Manchester. Посетен на 4 април 2014. Архив на оригинала от 2014-04-13 в Wayback Machine. ((en))
- ↑ Facts and Figures, The University of Manchester, 2013, p.24. ((en))
- ↑ Table 1 All students by HE institution, level of study, mode of study and domicile 2012/13 (Microsoft Excel spreadsheet). // Higher Education Statistics Agency. Посетен на 25 ноември 2014. ((en))
- ↑ Опън Юнивърсити надминава по общ брой студенти Манчестърския, но той развива множество програми по дистанционно обучение, докато другите 2 големи британски университета – Лийдският общински университет (в 2 кампуса)Hesa.ac.uk Архив на оригинала от 2012-04-25 в WebCite и Лондонският университет (група от полусамостоятелни институции) не са в един-единствен кампус„Merged university 'largest in UK'“, News.BBC.co.uk, 1 октомври 2004 ((en))
- ↑ QS World University Rankings® 2014/15 ((en))
- ↑ Academic Ranking of World Universities - 2014. // Shanghai Ranking Consultancy. Посетен на 19 август 2014. ((en))
- ↑ The Times Higher Education World University Rankings 2013-2014 ((en))
- ↑ Our History. // The University of Manchester. Посетен на 6 ноември 2014. Архив на оригинала от 2014-11-07 в Wayback Machine. ((en))
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|