Nevermind е вторият и най-успешен албум на американскатагръндж група Nirvana в търговската мрежа.[1] Издаден е на 24 септември 1991 г. от DGC Records и продуциран от Бъч Виг. При създаването на албума, Кърт Кобейн се стреми да изведе музиката на групата отвъд средите на гръндж сцената в Сиатъл, като се фокусира върху работата на алтернативни рок групи като Pixies и използва техника им на промяна на динамиката (тихо и силно). Записът включва нов барабанист Дейв Грол, който замества предишния барабанист на групата – Чад Чанинг (в албума той участва само в една песен – „Polly“).
След излизането на Nevermindалтернативният рок става част от мейнстрийма, а албумът е приветстван от критиците (в това число Rolling Stone, NME и Time) като един от най-добрите албуми на Nirvana за всички времена.[2]
Обложка на албума – първоначално Кърт Кобейн иска да бъдат изписани някои от стиховете му, след това всякакви „революционни боклуци“, а накрая нищо – нито рисунки, нито поезия. В последния момент той избра няколко реда от песните (и няколко други неизползвани) и ги комбинира в едно стихотворение.
Албумът остава незабелязан от пресата дълго време. Няколко месеца след публикуването на Nevermind, когато „Smells Like Teen Spirit“ започва да се върти по радиото и телевизията, печатните медии „с едно движение“ започват да публикуват статии за албума. Към този момент обаче вниманието е насочено главно към Кобейн, а не към самия албум. Първите отзиви, отпечатани преди „истерията“ около албума, са предимно положителни.
