Аз, света и сметачите от Николай Бачийски

Ето резултатите от редовния ми политически тест (2009, 2011, 2012). Тази година прекъсвам центристката тенденция. Сигурно се подмладявам :-)

Ето резултатите от редовния ми политически тест (2009, 2011). Продължавам към центъра:

Julian Assange в интервю за The Rolling Stone:

That people determined to be in a democracy, to be their own governments, must have the power that knowledge will bring – because knowledge will always rule ignorance. You can either be informed and your own rulers, or you can be ignorant and have someone else, who is not ignorant, rule over you.

Да се информираме обаче е трудно. Особено от медиите:

Just as food companies learned that if they want to sell a lot of cheap calories, they should pack them with salt, fat, and sugar—the stuff that people crave—media companies learned that affirmation sells a lot better than information. Who wants to hear the truth when they can hear they’re right?

Това е цитат от Information Diet. Малка и доста разхвърляна книжка за навиците ни да консумираме информация и политика. И с опит да ги подобри.

Значи, за да не ни управляват безразборно трябва да сме информирани. Но в големия сегашен свят е трудно да намерим информация, която или не е минала през твърде много източници или не е изтискана до пускане на сензация и поръсена със захар.

Иска ми се да имаше бизнес модел, с който да можеше да съществува медия, която да ми поднася качествена и проверена информация, която не зависи от рекламодатели, дава различни гледни точки. Освен, че ме кара да ме чувства информиран и ме информира.

Но знам, че дълбоко в мен искам друго. Всъщност цялата ми същност иска да прочете в поредния блог защо iPad е единствения смислен таблет, колко е смешен Бойкo и как някой се е отрекъл от Tumblr за сметка на WordPress.

И да кима в съгласие или да цъка в несъгласие. Точно както бабите в трамвая, които кимат колко са им малки пенсиите или цъкат иззад поредния неучтив младеж.

Биографията на Steve Jobs страшно ми хареса. Дори на относително невъзмутим човек като мен подейства много силно. Даже вдъхновяващо.

Има три неща, които си отнесох с мен след края на книгата. Различни от очевидните.

1. Как правим нещата, които се виждат, е не по-малко важно от това как правим нещата, които не се виждат. Дори мръсотията да е скрита под килима, ние ще знаем, че е там. И ще спим спокойно или няма.

It was important, his father said, to craft the backs of cabinets and fences properly, even though they were hidden. “He loved doing things right. He even cared about the look of the parts you couldn’t see.

2. Фокусът му е майката. Много е трудно да кажем „не“, но пък ако правим само едно нещо, то ще стане толкова добро, че всички птички ще пеят само за нас и ще сме толкова щастливи, че няма да ни пука за друго.

(впрочем, целият keynote от WWDC ’97 си заслужава, особено ако сте около пресечната точка на софтуера и мениджмънта)

Почти всичко хубаво, което ми се е случило е било, защото ми е трудно да казвам „не“. Не ми се мисли къде щях да бъда, ако можех и да се съсредоточа.

3. ↓

He knew the equations that most people didn’t know: Things led to their opposites.

Минимализмът ни дава повече с по-малко. Фокусът ни дава повече, докато боравим с по-малко и по-прости неща. Въздържанието изостря сетивата ни за когато спрем да се възпираме. Нещата ни се случват, когато най-малко се мъчим да ни се случат.

Красотата на книгата е, че дори моите три да ви се струват глупави и очевидни, в нея има достатъчно ценни неща. Ще намерите и за вас.

П.П. Дума на деня – нещо.